Жени се за Франсиска да Роша, има няколко деца, сред които Ромуло Жовиано, ръководител на Шико Шавиер в Стопанство „Модело“ на Регионалната инспекция на службата за Насърчаване на Производството на Животни в град Педро Леополдо.
БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ЖИВОТА НА НЯКОИ ОТ ДУХОВЕТЕ-КОМУНИКАТОРИ ДАЛИ СВОИТЕ ПОСЛАНИЯ И ПУБЛИКУВАНИ В КНИГАТА "ЕВАНГЕЛИЕ СПОРЕД СПИРИТИЗМА"
Ерастус, (или Ераст в българския превод на Библията) - Ученик на апостол Павел; Ковчежник от Коринт, той бил ученик на Павел от Тарс, като го придружил при мисията му в Ефес. Той е цитиран в книгата Деяния, 19:22 - „Така той изпрати в Македония двама от тях, които му служеха, Тимотей и Ераст; но самият той остана в Азия за още един сезон“; и в книгата Римляни, 16:23 - „Поздравява ви Гаий, гостоприемникът на мене и на цялата църква. Поздравява ви градският ковчежник Ераст и брат Кварт“; и в 2 Тимотей, 4:20 - "Ераст остана в Коринт, а Трофима оставих болен в Милит."
Франсоа де ла Салиняк де Ла Мот ФЕНЕЛОН - френски прелат, роден през 1651 г., който се дезинкарнира през 1715 г. Той принадлежал на семейство, известно в областта на оръжията и дипломацията. Един ръкоположен свещеник, той посветил себе си на своето служение, въпреки нетолерантността на епохата. За своите кралски ученици той написал един дидактически труд, озаглавен „Басните“, „Диалог с мъртвите“ и "Приключенията на Телемаха". Тази последна книга изпада в немилост поради въпроса за Квиетизма , който беше учение проповядвано от мадам Гийон. Фенелон защитава Квиетизма, докато Босюе го осъжда. По-късно той бива осъден от Папата, така че отново става един обикновен свещеник. Оставя много литературни творби, най-вече по въпроси на политиката, религията и образованието.
Делфин дьо Жирарден – Моминското ѝ име е Делфин Гей. След сключване на брак с Емил де Жирарден, политик, издател и писател, тя става г-жа Емил дьо Жирарден. Тя публикува много поетични творби под името Делфин Гей. През 1827 г., когато е на двадесет и три години, тя се прочува на Капитолият , когато пътува през Италия. След като се омъжва тя публикува различни стихотворения и романси. Тя със сигурност е един великолепен вдъхновен медиум. На 6 септември 1853 г. тя слиза на остров Джърси с цел да прекара кратко време със семейството на Виктор Юго, където провежда многобройни медиумни сесии с помощта на „говорещите-маси“.
Кристиян Фридрих Самуел Ханеман - от немски произход, той е роден в Майсен, Саксония на 10 април 1755 г. Завършва медицина в университета в Ерланген през 1779 г. и упражнява своята професия до 1789 г., когато изоставя медицинската си практика поради голямо недоволство от пълна липса на насоки по това време при прилагането на лекарствени средства. Най-накрая той открива Хомеопатията около 1790 г. и продължава да изследва и експериментира в тази област, като успява да оцелява чрез превод на книги. През 1796 г. той представя своето откритие пред света под формата на монография, като продължава да практикува новото си откритие. Тъй като Хомеопатията е много рационална, скоро тя се превръща в успех, което довежда до преследване от неговите бивши колеги. Поради това той получава защита от управляващия херцог на Анхалт-Кьотен, където той отива да живее през 1821 година. Но омразата го последвала и местните лекари подбудили хората срещу него и веднъж къщата му била замеряна с камъни. Въпреки това той продължил да живее там и станал богат и много търсен заради своите лечения. През 1835 г. се премества в Париж, а през 1843 г. се връща в духовния свят на 88 годишна възраст. Той е положен да почива в гробището Монмартър. През 1900 г. тленните му останки бяха прехвърлени от членове на Международния Хомеопатичен конгрес в гробището Пер Лашез, където неговите ученици му издигат паметник. На същия ден във Вашингтон, американският президент Маккинли открива статуя на Ханеман, която струва на американските хомеопатични лекари седемдесет хиляди долара.
Хайнрих Хайне - Той е немски поет, роден в Дюселдорф през 1797 г., дезинкарнирал се в Париж през 1856. Той е един от най-значимите немски поети на XIX век и автор на стихове с болезнено меланхоличен характер. Освен поезия създава и много сатирични и публицистични творби.
Йоан Евангелист - Апостол на Исус Христос, син на Зеведей и брат на апостол Яков. Той е автор на четвъртото Евангелие и три Послания. Докато е в изгнание на гръцкия остров Патмос той получава чрез средствата на медиумизма последната книга от Библията - Апокалипсис . Той живее почти сто години. Заедно с апостолите Петър и Яков Старши той е неизменно призоваван от Исус и става свидетел на най-важните събития, случили се по време на Неговата мисия.
Жан Батист Анри Лакордер - Това е свещеникът Лакордер, посочен в Revue Spirite, списанието за Спиритизъм, инициирано от Алан Кардек през 1858 г. Той има брат със същата забележителна репутация, Жан-Теодор Лакордер, който е натуралист, учител и журналист, роден през 1801 г. Сигурно е, че ние си имаме работа с този брат, който е свещеник и е роден през 1802 г., който умира през 1861 г. Той е блестящ проповедник и ученик на Ламенаж, с когото той прекъсва отношенията през 1834. Лакордер е викарий на Нотр-Дам и след пет години уединение той влиза в Доминиканския орден през 1839. Той бил член на Френската Академия, като принципните му трудове са две много различни лекции: „Животът на Свети Доминик“ и „Съображения относно философската система на М. де Ламенаж ".
Фелисите Роберт де Ламенаж (LAMENNAIS) - Роден е в Сен Мало през 1782 г., и се дезинкарнира в Париж през 1854. Ръкоположен е за свещеник през 1816 г. На следващата година той публикува „Есета за религиозното безразличие и тяхното влияние върху политическия и граждански ред “, което е превод на „Имитация на Исус Христос“; а също и „Съвременното Робство“. Той основава вестник „L’Avenir“ (Бъдещето), в който той възхвалява съюза на Църквата със Свободата. Папа Григорий XVI отхвърля неговото правомощие да държи подобни мнения в едно циркулярно писмо, озаглавено „Mirari vos“ (Поглед върху нас). След това той публикува „Думи на един вярващ“, което е осъдено в циркулярно писмо „Singulari nos“. Но той продължава без прекъсване със „Задачите на Рим“, „Книгата на Народа“, „Очерк на една философия“ и др. През 1840 г. той е осъден на затвор. През 1848 г. е избран за Народното Събрание. Накрая на живота си моли да бъде погребан сред бедните.
Франсоа Николас Маделейн Морло - френски прелат, Архиепископ на Париж и Кардинал. Роден е през 1795 г., той се дезинкарнира през 1862 година.
Апостол Павел - Роден в процъфтяващия град на Тарс в Киликия, вероятно в година 10 или 12 от тази епоха; той се превръща в мъченик на вярата в Рим през 67 г. сл. Хр. Получава прозвището „Апостол на Езичниците“. Той е един от най-забележителните разпространители на християнските идеи, който отнася словото на Исус Христос в големите центрове на населението от онова време, това са Антиохия, Атина, Ефес, Коринт, Македония, Йерусалим и Рим. Той написва голям брой Писма, които се съдържат в книгата на „Деяния на апостолите“, където също могат да бъдат намерени много разяснителни описания на неговото апостолство и неговите несравними дейности в полза на раждането на Християнството. Първоначалното му име е Саул, което по-късно е променено на Павел. Въпреки, че той не е бил един от апостолите на Исус, той заслужава титлата апостол поради великолепните задачи, които той изпълнява.
Блез Паскал - Той е френски геометрик, физик, философ и писател, роден в Клермон през 1623г и починал в Париж през 1662 г. Когато бил на единадесет години, той съставя един трактат върху звука; на дванадесет години открива 32 теорема от Първата книга на Евклид. На шестнадесет години той написа своето „Есе за коничните сечения“. На деветнадесет, за да помогне на математическата работа на своя баща, той замисля своя машина за математика, която му отнема десет години. Той също пише творби по темите на космоса, изчисления на вероятностите и, след един период от време, в който живее светски живот, той се връща към религията и се посвещава на създаването на произведения от метафизично и духовно естество. В действителност той е един от големите представители на религиозната и философска мисъл на неговото време.
Свети Августин, (Аврелий Августин, 354-430 г. сл. Хр.) - епископ на Хипон, той е
теолог, философ, моралист и диалектик. След едно нарушено детство той е привлечен от религиозния живот от Духа на просветления Амвросий. По настояване на майка му Моника, той напуска Африка, за да отиде в Италия с надеждата да намери по-обещаваща кариера в Римската империя. Той написва много проповеди, помага на бедните и през втората част от живота си поддържа твърдата цел да служи на Църквата и Христос. Той се превръща в най-празнуваната от всички личности на Католическа църква. Той се стреми да хармонизира учението на Платон с католическите догми и интелекта с вярата. Главните му творби са „Градът на Бог“, „Изповед“ и трактат върху благодатта.
Свети Луи (Луи IX) - крал на Франция, живял от 1215 до 1270 г. Той започва своето управление под регентството на майка му Бланш Кастилска. Участва в седмия и осмия Кръстоносни походи и се дезинкарнира като жертва на чумата при обсадата на Тунис. Той е добър и благочестив човек и е канонизиран от Католическата Църква през 1297 г. Постоянно е цитиран в Revue Spirite благодарение на многобройните комуникации, получени от неговия Дух.
Свети Винсент де Пол (1576-1660) – (Свети Винкентий от Паола), той е френски свещеник, почитан заради своите действия на милосърдие. Той е инициатор на центрове и болници на милосърдието. Когато провинциите на Лорен, Пикарди и Шампан са опустошени от война и глад, този апостол на милосърдието дава всичко, което има за да минимизира трудностите на населението на тези региони.
Жан-Мари Батист Виане - Живял от 1786 до 1859 г. Докато е на Земята, той е викарий на Арс. През изминалия век той придобива голяма популярност благодарение на многобройните изцеления, които успява да направи и братското внимание, което раздава на всякакви болни, които го търсят в негово затънтено село. Той защитава своята енория чрез чистата сила на феномените на медиумизма, за които той е посредник и които хората смятат за автентични чудеса. Славата му накарала останалите свещеници да се почувстват по-нисши, въпреки че енорията му се смятала за такава, където „дори нямало място къде да положиш глава за отдих“. Те казвали: „Той е неграмотен, и беше ръкоположена от състрадание и милосърдие. Той не знае дори три думи от латински и нищо от богословието, а дръзва да предлага изповед на множеството и често третира сложни и опасни случаи" и с тези обвинения забраняват на неговите последователи да го посещават. Игуменът на Боржон му пише: „Скъпи викарий, когато имате толкова малко знания по теология, не би трябвало да желаете да влизате на изповед." При получаването на това писмо викарият на Арс избухнал в ридания и възкликнал: "Истина е, вярно е!" Отговаряйки на тази критика той размишляваше: „Мой достопочтени братко, имам толкова много причини да ви обичам! Вие сте единственият, който ме познава добре. Моля, помогнете ми да придобия благодатта, за която се молих толкова дълго време, и когато бъда заменен в позицията си, в чието упражнение не се считам за достоен поради голямото си невежество, да мога да се оттегля в някое малко селце, където ще мога да плача над своя беден живот."
Няма коментари:
Публикуване на коментар